| |
|
|
Светът
разделен
Пророчеството:
"Ще поставя и вражда между теб и жената и
между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти
нарани главата, а ти ще му нараниш петата." Битие
3:15
Божествената присъда, произнесена срещу сатана след
грехопадението на човека, също била едно пророчество,
което обхваща всички епохи до края на времето. То
предвиждало велик конфликт, който щял да въвлече цялото
човечество, живеещо по лицето на земята.
Бог заявил: "Ше поставя вражда." Тази вражда не била
нещо естествено за човека. Когато престъпил Божествения
закон, естеството му станало зло и той бил в съзвучие и
в съгласие със сатана. Не съществува естествена вражда
между грешния човек и автора на греха. И двамата чрез
измяната стават зли. Отстъпникът никога не спира, преди
да получава симпатия и подкрепа, убеждавайки другите да
следват неговия пример. Именно по тази причина,
падналите ангели и грешните хора се съюзяват в
безнадеждно общуване. Ако Бог не се намеси по специален
начин, сатана и човекът биха влезли в съюз против небето;
и вместо да изпитва вражда към сатана, цялото човешко
семейство би се съюзило в опозиция срещу Бога.
Сатана изкушил човека да съгреши, така както накарал и
ангелите да въстанат, за да може да си осигури
съдействието им в борбата си против небето. Нямало
никакво несъгласие между него и падналите ангели по
отношение на омразата им към Христос.Докато по всички
други точки те имали разногласия, били здраво свързани в
противопоставянето си на властта на Владетеля на
универса. Но когато сатана чул, че Бог обявил вражда
между него и жената и между неговото семе и нейното
семе, той разбрал, че опитите му да поквари човешката
природа, щели да бъдат възпрепятствани; така че по
някакъв начин човекът щял да се съпротивлява на неговата
сила.
Сатанинската вражда срещу човешката раса се подклаждала
поради факта, че чрез Христос, хората били цел на
Божията любов и милост. Той желаел да осуети божествения
план за изкуплението на човека, да опозори Бога, като
обезобрази и оскверни Неговото дело; той би причинил
скръб в Небето и би изпълнил земята с беда и опустошение.
После би посочил всичкото това зло, като резултат от
Божието дело за създаването на човека.
"А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда,
т. е. на тези, които вярват в Неговото име;" Йоан 1:12 |
ТХристос
вдъхва в душата състрадание и именно то създава в човека
вражда срещу сатана. Без тази преобразяваща милост и
възстановяваща сила, човекът би продължил да бъде в плен
на сатана, би бил негов слуга, винаги готов да изпълнява
нарежданията му. Но новото начало в душата създава
конфликт там, където досега е имало мир. Силата, която
Христос подарява, дава сили на човека да се съпротиви на
тиранина и узурпатора. Когато някой се отврати от греха,
вместо да го обича, когато се съпротиви и да победи
страстите, които са го владеели, показва действието на
святия небесен принцип.
Антагонизмът, който съществува между духа на Христос и
духа на сатана бил най- поразително изразен в начина, по
който Исус бил приет от света. Не бил добре приет,
защото се появил без световно богатство, великолепие или
високо обществено положение, така че евреите го
отхвърлили. Те видели, че Той притежавал сила, която
компенсирала в много по-голяма степен липсата на външни
предимства. Но чистотата и святостта на Христос
пораждала омразата на безбожните срещу Него. Неговият
живот на себеотрицание и безгрешно посвещение бил
постоянен укор за гордите, чувствени хора. Именно това
събудило враждата срещу Божия Син. Сатана и злите ангели
се свързали със злите хора. Всички сили на отстъплението
се съюзили срещу Защитника на истината.
Същата вражда, която била проявена към великия Учител,
се насочила и срещу Христовите последователи. Който види
отблъскващия характер на греха и със сила от горе се
съпротиви на изкушението, със сигурност ще събуди гнева
на сатана и неговите подвластни срещу себе си.
Ненавистта към чистите принципи на истината, както и
осъждането и преследването на нейните защитници, ще
съществуват, докато грехът и грешниците съществуват.
Последователите на Христос и служителите на сатана не
могат да стигнат до съгласие. Оскърбленията срещу кръста
няма да спрат. "Всички, които искат да живеят
благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени." 2 Тимотей
3:12.
Агентите на сатана постоянно работят под негово
ръководство, за да установят властта му и да изградят
царството му, противопоставяйки го на Божието управление.
Затова те се стремят да измамят Христовите последователи
и да привлекат верността им. Както и техния водач,те
погрешно представят и изопачават Писанията, за да
постигнат целта си. Както сатана се старае да обвини Бог,
така и неговите агенти се стремят да злепоставят Божиите
люде. Духът, който предаде Христос на смърт, движи
нечестивите да унищожат Исусовите последователи. Всичко
това е предсказано в първото пророчество: "Ще поставя и
вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и
нейното потомство." И това ще продължи до края на
времето.
"Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като
ревящ лъв, като търси кого да погълне." 1 Петрово 5:8 |
Сатана призовава всички свои сили и хвърля цялата си мощ
в битката. Защо не среща по-голяма съпротива? Защо
Христовите войници са толкова задрямали и безразлични? -
Защото имат толкова малко жива връзка с Христос; защото
нямат Неговия Дух. За тях, грехът не е така отблъскващ и
омразен, какъвто е за техния Учител. Те не осъзнават
превъзхождащото зло и неприязънта на греха, остават
слепи за характера и силата на княза на тъмнината. Тъй
като толкова малко се знае за силата и злонамереността
на сатана, както и за огромният мащаб на войната му
срещу Христа и Неговата църква, днес се наблюдава
изключително малка вражда към дявола и делата му.
Мнозина остават заблудени в това отношение. Те не знаят,
че техният враг е мощен генерал, който контролира
умовете на злите ангели и с добре развити планове и
умели движения, воюва с Христос, за да предотврати
спасението на душите. Сред изповядващите се за християни
и даже сред служителите на Евангелието, съществува едва
доловимо отношение към сатана, освен инцидентното му
споменаване от амвона. Те недовиждат доказателствата за
постоянната му дейност и успех; пренебрегват много от
предупрежденията за неговото коварство; и сякаш
отхвърлят самото му съществуване.
Докато хората не познават методите му на действие, този
бдителен неприятел е на пътя им във всеки един момент.
Той натрапва присъствието си във всяка област на
домашния живот, на всяка улица в градовете ни, в
църквите, в националните съвети, в съдилищата - смущава,
заблуждава, съблазнява, разрушава навсякъде телата на
мъже, жени и деца, води до разпадане на семейства,
подстрекава омраза, съперничество, борба, размирици и
убийства. А християнският свят наблюдава тези неща, като
че ли Бог ги е определил и те трябва да съществуват.
Сатана постоянно се стреми да победи Божиите люде, като
чупи бариерите, които ги отделят от света. Древният
Израил бил съблазнен да съгреши, когато се осмелил да
влязе в забранена връзка с езичниците. По подобен начин,
съвременният Израил се заблуждава днес. "За тези,
невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за
да не ги озари светлината от славното благовестие
на Христос, Който е образ на Бога." 2 Коринтяни 4:4.
Всички, които не са твърди последователи на Христос, са
служители на сатана. Непокаяното сърце има любов към
греха и склонност да го подхранва и извинява.
Обновеното сърце притежава омраза към греха и решителна
съпротива срещу него. Когато християните избират
обществото на безбожните и невярващите, те се излагат на
изкушение. Сатана се прикрива и безшумно придърпва
измамното си покривало върху очите им. Те не могат да
видят как чрез тази компания той планира да им нанесе
вреда; и докато през цялото време наподобяват света в
характер, думи и действия, те остават все по-заслепени.
Съгласието със светските обичаи обръща църквата към
света; то никога няма да обърне света към Христос.
Близостта с греха неминуемо прави така, че той да
изглежда по-малко отблъскващ. Този, който избира да се
свърже със служителите на сатана, скоро ще спре да се
страхува от техния господар. Когато, поради изпълнение
на дълга си, сме изправени пред изпитание, както Данаил
в царския двор, можем да бъдем сигурни, че Бог ще ни
защити; но ако сами се забъркаме в изкушението, рано или
късно ще паднем.
"Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но
горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен,
понеже знае, че му остава малко време." Откровение 12:12 |
Изкусителят често работи най-успешно чрез онези, които
най-малко подозират, че са под негов контрол.
Притежаващите талант и образование са почитани и
уважавани така, сякаш тези качества могат да компенсират
липсата на страх от Бога или да им спечелят
благосклонността Му. Талантът и културата, сами по себе
си, са дар от Бога; но когато подкрепят единствено
външното благочестие и вместо да довеждат душата близо
до Бога, я отвеждат далече от Него, тогава се превръщат
в проклятие и примка. Сред мнозина преобладава мнението,
че всичко, което изглежда благосклонно или изискано
трябва в известен смисъл да принадлежи на Христос. Това
е огромна грешка. Тези качества, ако бъдат посветени на
Бога, биха украсили характера на всеки християнин,
защото биха били доказателство за истинската религия;
ако не са, могат да се превърнат в мощна сила за зло.
Много хора с развит интелект и любезни маниери, които не
биха се унижили с нещо неморално, всъщност са шлифован
инструмент в ръцете на сатана. Коварният и измамлив
характер на влиянието и примера им, ги прави по-опасен
враг за Исусовото дело, отколкото онези, които са невежи
и некултурни.
Със сериозна молитва и yпование в Бога, Соломон получил
мъдрост, която предизвикала учудването и възхищението на
света. Но когато се отвърнал от Източника на неговата
сила и продължил по-нататък да разчита на единствено на
себе си, той станал жертва на изкушението. Тогава
чудните сили, дадени на най-мъдрия между царете, го
превърнали в изключително ефективен агент на противника
на душите.
Докато сатана постоянно търси да заслепи умовете на
хората за този факт, нека християните никога не забравят,
че "нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу
началствата, срещу властите, срещу световните управители
на тази тъмнота, срещу духовните сили на
нечестието в небесните места" Ефесяни 6:12.
Вдъхновеното предупреждение звучи през вековете до днес:
"Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът,
обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне." 1
Петрово 5:8. "Облечете се в Божието всеоръжие, за да
можете да устоите срещу хитростите на дявола." Ефесяни
6:11.
"А Той отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее
човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста." Матей 4:4 |
Още от дните на Адам до днес, нашият голям враг е
упражнявал своята сила да потиска и унищожава. Сега той
се приготвя за последната си кампания срещу църквата.
Всички, които искат да следват Исус, ще бъдат въвлечени
в конфликт с този безмилостен враг. Колкото повече
християнинът следва Божествения образец, толкова
по-уверен може да бъде, че е станал прицел за атаките на
сатана. Всички, които активно се включват в Божието дело
и се стремят да разкрият измамите на злия и да
представят Христос пред хората, ще могат да участват в
свидетелството на Павел, в което той говори за служене
на Господа, като цялостно смирение на ума, с много сълзи
и изпитания.
Сатана нападнал Христос с най-жестоките и най-коварни
изкушения; но бил отблъснат във всеки един конфликт.
Тези битки били водени заради нас; тези победи направили
победата възможна и за нас. Христос ще даде сила на
всеки, който я пожелае. Сам, човекът не може да победи
сатана. Изкусителят няма сила да контролира волята или
да насили душата да съгреши. Той може да й причини скръб,
но не може да я оскверни. Може да причини страдание, но
не и да я омърси. Фактът, че Христос победи, ще вдъхне
кураж в последователите Му да се борят решително в
битката срещу греха и сатана.
ПРЕДИШНА |
СЛЕДВАЩА |
| |
|
 |
|
