| |
|
|
“И позволи му се да даде дишане на
зверовия образ, така щото зверовия образ да
продума; също и да направи да бъдат избити ония,
които не се покланят на зверовия образ.”
Откровение
13:15 |  | | |
|
Освобождението
Пророчество: "И му бе
позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът
на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити
онези, които не се покланят на образа на звяра."
Откровение 13:15
Когато защитата на човешките
закони бъде оттеглена от онези, които почитат Божия закон, ще
има на различни места едновременно раздвижване за тяхното
унищожение. Когато определеното в указа време наближи, хората
ще скроят планове да изкоренят омразната секта. Ще решат да
нападнат в една нощ на решителен удар, който напълно да
смълчи гласа на насъгласие и укор.
Божиите люде
- някои в затворническите килии, други скрити в уединени
убежища в горите и планините - още се молят за Божествена
защита, докато във всеки квартал групи от въоръжени хора,
подтиквани от множества зли ангели, се приготвят за делото на
смъртта. Точно тогава, в часа на най-голямата опасност, Богът
на Израил ще се намеси да освободи Своите избрани.
Господ казва: "У вас ще има песен, както в нощта на тържествен
празник, и сърдечна веселба, както когато тръгват ... за да
отидат при канарата Израелева, на Господния хълм. И Господ ще
направи да се чуе славният Му глас и да се види тежкият
замах на мишцата Му с гневно негодувание и с пламък на
поглъщащ огън, с буен дъжд, с буря и с едър град." Исая 30:29,
30.
С викове на победа, подигравки и проклятия, тълпи
от зли хора ще бъдат наоколо да се нахвърлят върху плячката
си, когато, ето, плътна тъмнина, по-дълбока от мрака на нощта,
пада над земята. В този момент една дъга, грееща в слава от
Божия престол, обхваща небето и видимо обкръжава всяка молеща
се група. Гневните множества внезапно са задържани. Техните
подигравателни викове заглъхват. Обектът на убийствената им
ярост е забравен. С ужасни предчувствия те се взират в символа
на Божия завет и копнеят да бъдат закрити от Неговата
съкрушителна светлина.
"Ето,
иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които
го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за
Него. Така е. Амин." Откровение 1:7
| До Божиите люде, ясно и нежно
прозвучават думите: "Погледнете нагоре," и вдигайки очите си
към небесата, те виждат дъгата на обещанието. Тъмните, гневни
облаци, които покриваха небесната твърд, са разделени, и като
Стефан те гледат непоколебимо нагоре в небето и виждат Божията
слава и Човешкият Син, седнал на Своя трон. В Божествения Му
образ те различават белезите на Неговото унижение; и от
Неговите устни те чуват молбата, отправена към Неговия Отец и
святите ангели: "Отче, желая където съм Аз, да бъдат с Мен и
тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми
дал." Йоан 17:24. Отново се чува глас, мелодичен и тържествен,
който казва: "Те идват, те идват! Славни, невинни и
неопетнени. Те са опазили словото на Моето търпение; те ще се
разхождат между ангелите;" и бледите треперещи устни на онези,
които са държали здраво вярата си, издават вик на
победа.
В полунощ Бог разкрива мощта Си в спасението на
Своите люде. Слънцето се появява, греещо в силата си. Знаци и
чудеса следват в бърза последователност. Грешните гледат с
ужас и изумление сцената, докато праведните виждат с
тържествена радост знаците на тяхното спасение. Всичко в
природата изглежда да е излязло от ред. Потоците спират да
текат. Идват тъмни, тежки облаци и се блъскат един в друг.
Сред гнева на небесата има едно ясно място на неописуема
слава, откъдето идва Божият глас като звук на много води,
казвайки: "Сбъдна се." Откровение 16:17.
Гласът поклаща
небето и земята. Става мощен земетръс: "небивал откакто
съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен."
Стихове 17, 18. Небесната твърд изглежда като че се отваря и
затваря. Славата от Божия престол се вижда как проблясва през
нея. Планините треперят като тръстика на вятъра и раздърпаните
скали са разпръснати на всички страни. Идва рев на надигаща се
буря. Морето се блъска побесняло. Чува се писък на ураган,
като глас на демони с разрушителна мисия. Цялата земя се движи
и надига като морски вълни. Нейната повърхност се разпуква.
Сякаш основите й поддават. Планинските вериги потъват.
Населени острови изчезват. Морски пристанища, станали като
Содом поради порочността, са погълнати от буйни води. И Бог си спомни великият Вавилон: "да му
даде чашата с виното от яростния Си гняв." Едър град, всеки
"тежък около един талант," извършваше унищожителното си
дело. Стихове 19, 21. Най-гордите градове на земята са
изравнени. Великолепните дворци, в които големците на света са
прахосвали богатство, за да се прославят, рухват
в развалини пред очите им. Стените на затворите се разцепват
на парчета и Божиите люде, които са били държани вързани
заради вярата си, са освободени.
"Небето бе отместено като свитък, когато
се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от
местата си." Откровение 6:1 4
| Гробовете се отварят и
"мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят -
едни за вечен живот, а други - за срам и вечно презрение." Данаил 12:2. Всички, които са починали с вяра в
тройната ангелска вест, излизат от гроба прославени, за да
чуят Божия завет на мир с онези, които са опазили Неговия
закон. "И онези, които го прободоха"
(Откровение 1:7), онези, които се подиграваха и осмиваха
Христовото смъртно страдание и най-яростните противници
на Неговата истина и Неговия народ, са вдигнати, за да Го
видят в Славата Му, както и почитта върху верните и
послушните.
Гъсти облаци все още покриват небето; но слънцето от
време на време ги пробива, явявайки се като наказващото око на
Йехова. Свирепи светкавици изскачат от небесата, обкръжаващи
земята като огнена завеса. Отгоре ужасният рев на гръмотевици,
гласове, тайнствени и страшни, обявяват гибелта на грешните.
Изговорените думи не се разбират от всички, но фалшивите
учители ясно ги осъзнават. Онези, които малко преди това бяха
толкова дръзки, хвалещи се и непокорни, така тържествуващи в
жестокостта си към пазителите на Божиите заповеди, сега са
смазани от ужас и изтръпнали от страх. Техните ридания се
чуват над звука на стихиите. Демони признават божествеността
на Христос и треперят пред Неговата сила, докато хората се
молят за милост и пълзят окаяни в ужас.
Древните пророци предадоха, както видяха святата
сцена на Божия ден: "Ридайте, защото денят Господен
наближи, ще дойде като унищожение от
Всемогъщия." Исая 13:6. "Влез в скалата и
се скрий в пръстта поради страха от
Господа и поради славата на Неговото
величие. Гордите погледи на хората ще се
унижат и високоумието им ще се
наведе; а само Господ ще се възвиси в
онзи ден. Защото ще има ден,
когато Господ на Силите ще бъде
против всеки горделив и надменен човек и против всичко, което се надига (и ще се
унижи)." "В онзи ден човек ще хвърли на
къртиците и прилепите сребърните и
златните идоли, които си е направил, за
да им се кланя, за да влезе в канаристите
подземия и в пукнатините на скалите
- поради страха от Господа и поради
славата на величието Му, когато стане да
разтърси земята." Исая 2:10-12, 20, 21.
"Бог
е прибежище и сила за нас, винаги
изпитана помощ в напасти. Затова
няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила и планините се преместили сред
моретата, ако и да бучат и
да се вълнуват водите им и
планините да се тресат от надигането им." Псалом 46:1-3 | През пролука в облаците изгрява
звезда, чийто блясък е четворно по-силен в сравнение с
тъмнината. Тя говори за надежда и радост на верните, но и за
строгост и гняв на престъпниците на Божия закон. Тези, които
са пожертвали всичко за Христос, сега са успокоени, скрити в
тайно в Господния шатър. Те са изпитани и, пред света и
зложелателите на истината, те са доказали своята преданост на
Него, Който умря за тях. Чудна промяна става с тези, които са
удържали здраво своята честност пред
самото лице на смъртта. Те внезапно са спасени от тъмния и
ужасен деспотизъм на хората, превърнали се в демони. Техните
лица, толкова побледняли напоследък,
загрижени и измъчени, сега са пламнали по чуден начин, с вяра
и любов. Техните гласове се издигат в победна песен:
"Бог е прибежище и сила за нас,
винаги изпитана помощ в напасти. Затова няма да се
уплашим, ако би се и земята поклатила и
планините се преместили сред моретата,
ако и да бучат и да се вълнуват водите им и планините да се тресат от надигането им." Псалом 46:1-3.
Когато тези думи на свято упование се въздигат към Бога,
облаците се отдръпват, за да се открие обсипаното със звезди
небе, неизразимо славно в контраст с черния и гневен небосвод.
Славата на небесния град проблясва през полуотворените порти.
Тогава на фона на небето се появява ръка, която държи две
събрани заедно каменни плочи. Пророкът казва: “И небесата ще
известят правдата Му, защото сам Бог е съдия” (Пс. 50:6).
Светият закон - Божията правда, провъзгласен на Синай всред
гръмотевици и пламъци за ръководство в живота, сега бива открит
на хората като мерило за съда. Ръката разтваря плочите и
предписанията на десетте заповеди се виждат, написани сякаш с
огнено перо. Думите се открояват така ясно, че всички могат да
ги прочетат. Паметта е пробудена, тъмнината на езичеството и
еретизма е изчистена от умовете и Божиите десет изявления,
кратки, разбираеми и авторитетни, са представени пред погледа на
всички земни жители.
"Тук
е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят
Божиите заповеди и вярата в Исуса."
Откровение 14:12 |
Невъзможно е да се опишат ужасът и отчаянието на погазвалите
светите Божии изисквания. Господ им бе дал закона Си; те можеха
да сравняват характерите си с него и да разберат дефектите си,
докато все още е имало възможност за покаяние и поправяне. Но за
да си осигурят благоволението на света, са отстранили Неговите
наставления, а са учили и другите да ги престъпват. Стремили са
се да принудят Божия народ да оскверни съботата. Сега са осъдени
по силата на същия закон, който са презряли. С ужасна яснота
виждат, че нямат никакво извинение. Сами са избрали на кого да
служат и на кого да се кланят. “Тогава изново ще разсъдите между
праведен и нечестив, между оня, който служи Богу, и оня, който
не му служи” (Малахия 3:18).
За
неприятелите на Божия закон, от проповедника до
най-незначителния, има ново понятие за истина и дълг. Твърде
късно виждат, че съботата според четвъртата заповед е печатът на
живия Бог. Твърде късно разбират истинското естество на своята
фалшива събота и пясъчната основа, на която са градили. Става им
ясно, че са се борили срещу Бога. Религиозни учители са водили
души към гибел, заявявайки, че ги водят към портите на рая. Чак
при деня на окончателната равносметка ще се разбере колко голяма
е отговорността на хората със свята длъжност и колко ужасни са
резултатите от неверността им. Само през вечността ще можем
правилно да оценим загубата на една-единствена душа. Страшна ще
бъде участта на онзи, комуто Бог ще каже: “Махни се от Мен,
нечестиви служителю”.
"Защото
както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до
запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син." Матей 24:27 |
От
небето се чува гласът на Бога, който обявява деня и часа на
Исусовото идване и предава на своя народ вечния завет. Като
тътнежи на мощни гръмотевици се разнасят по земята Неговите думи.
Божият Израил стои и слуша с очи, насочени нагоре. Лицата са
осветени от Божията слава и блестят като лицето не Мойсей,
когато слизаше от Синай. Неправедните не могат да ги гледат. И
когато над почиталите Бога чрез пазене на святата събота се
произнася благословение, разнася се мощен, победен вик.
Скоро на изток се появява малък черен облак,
колкото половин човешка длан - облакът, който окръжава Спасителя
и отдалеч изглежда обгърнат в мрак. Божиите избрани знаят, че
това е знамението на Човешкия Син. В тържествено мълчание се
взират в него, наблюдавайки как се приближава към земята и става
все по-светъл и по-славен, докато се превърне в голям бял облак.
Цялата му основа е слава, изглеждаща като унищожаващ огън, над
който е дъгата на завета. Исус язди* напред като мощен победител.
Не като “Човек на скърби” иде Той сега, за да изпие горчивата
чаша на позор и страдания, а като победител в небето и на земята,
за да съди живите и мъртвите. “Верен и Истинен” и съди и воюва
праведно... И небесните войски... следваха подир Него...” (Откр.
19:11, 14). Светите ангели - голямо, неизброимо множество, Го
придружават с тържествени химни и небесни мелодии. Небето е
изпълнено с блестящи фигури - хиляди по хиляди и десетки хиляди
по десетки хиляди. Човешкото око не може да обхване сцената;
смъртен ум не може да проумее нейното величие. “Славата Му покри
небето и земята бе пълна с хваление към Него. Сиянието Му бе
като светлината” (Авакум 3:3,4). Когато живият облак приближава,
всяко око вижда Княза на живота. Сега не трънен венец
обезобразява святата глава, а диадема на слава украсява святото
чело. Лицето Му блести по-силно от ослепителното обедно слънце.
“И на дрехата и на бедрата Му имаше написано име: Цар на царете
и Господ на господарите” (Откр. 19:16).
"Ще
изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще
съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край
на небето до другия."
Матей 24:31 |
В
присъствието Му “лицата на всички са пребледнели”, а
отхвърлилите Божията благодат изпадат в ужаса на вечното
отчаяние. “Сърцето се топи и колената се удрят едно о друго...,
а лицата на всички са побледнели” (Еремия 30:6; Наум 2:10).
Праведните викат треперещи: “Кой ще може да устои?” Песента на
ангелите замлъква и известно време цари мъчително мълчание.
Тогава се чува гласът на Исус: “Достатъчна ви е Моята благодат.”
Лицата на праведните светват и радост изпълва сърцата. А
ангелите запяват пак и още по-високо.
Царят на царете слиза на облака, обвит с пламтящ
огън. Небесата се навиват като свитък, земята пред Него
затреперва и планините и островите се разместват. “Нашият Бог ще
дойде и няма да мълчи; ще има пред Него огън поглъщащ и около
Него силна буря. Ще призове небесата отгоре и земята, за да съди
людете Си...” (Пс. 50:3, 4).
"И
земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки
роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на
планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас
и скрийте ни... от гнева на Агнето. Защото е дошъл великият ден
на Неговия гняв и кой може да устои?” (Откр. 6:15-17).
Подигравките са секнали. Лъжливите устни са смълчани. Дрънкането
на оръжия, шумът от битка заедно с “всяко оръжие на ратуващия с
метеж и облекло, валяно в кръв” (Исая 9:5 - ЦП), са изчезнали.
Нищо не се чува освен гласове на
молитва и стонове от плач и ридания. От устните,
произнасяли доскоро подигравки, избухва викът: “Велик е денят на
Неговия гняв и кой може да устои?” Неправедните се молят да
бъдат по-скоро погребани под скалите на планините, отколкото да
застанат пред лицето на Този, Когото са презирали и отхвърлили.
"А
когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките
[свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си
престол." Матей 25:31 |
Познават гласа, проникващ в ушите на мъртвите. Колко често
неговият умоляващ, нежен тон ги е призовавал към покаяние! Колко
често са го чували като трогателни молби на приятел, на брат, на
Изкупител! За отхвърлилите Неговата благодат няма друг глас така
осъдителен, както гласът, умолявал ги дълго: “Върнете се,
върнете се от лошите си пътища, защо да умрете...?” (Езекиил
33:11). О, да беше за тях това глас на чужденец! Исус казва:
“...Аз виках, а вие отказахте да слушате..., простирах ръката Си,
а никой не внимаваше, но отхвърлихте съвета Ми и не приехте
изобличението Ми...” (Пр. 1:24, 25). Този глас събужда спомени,
които биха искали да заличат - пренебрегнати, отхвърлени
предложения, неоценени привилегии.
Там са подиграващите се с Христос, когато бе унижен. С
разтърсваща сила си спомнят думите на Страдалеца, когато,
заклеван от първосвещеника, тържествено заявява: “...отсега
нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на
небесните облаци” (Матей 26:64). Сега Го виждат в славата Му и
им предстои да Го видят стоящ отдясно на Силата.
Онези, които се подиграваха на заявлението Му, че е Божи Син,
сега са онемели. Между тях е и високомерният Ирод, който
иронизираше Неговата царска титла и заповяда на присмиващите се
войници да Го коронясат като цар. Там са и мъжете, които със
скверни ръце го облякоха с пурпурната дреха и поставиха корона
от тръни на святото чело, а в покорната ръка втикнаха
изображение на скиптър и Му се покланяха с богохулни подмятания.
Мъжете, удряли и заплювали Княза на живота, сега избягват
Неговия проницателен поглед и се опитват да се освободят от
всемогъщата слава на присъствието Му. Онези, които забиха
гвоздеите в ръцете и нозете, войникът, пробол реброто Му, гледат
белезите с ужас и угризение.
"А
Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво
правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за
тях."
Лука 23:34 |
Пред свещениците и управниците със страшна яснота минават една
след друга картините на Голгота. С трепет и ужас си спомнят как
със сатанинско ликуване са клатели глави и са викали: “Други е
избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар!
Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. Упова се на
Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден...” (Матей 27:42, 43).
Живо си спомнят притчата на Спасителя за земеделците, отказали
да предадат на господаря си плодовете от лозето, малтретирали
слугите му и убили сина му. Спомнят си и присъдата, произнесли
си сами: “Господарят на лозето люто ще погуби злосторниците”. В
греха и наказанието на онези неверни мъже свещениците и
старейшините виждат собственото си поведение и справедливата си
участ. Понася се предсмъртно ридание. По-силно от вика “Разпни
Го! Разпни Го!”, отеквал по улиците на Ерусалим, сега се чува
страшното, отчаяно стенание: “Той е Божият Син! Той е истинският
Месия!” Искат да избягат от присъствието на Царя на царете.
Напразно се опитват да се скрият в дълбоките пещери, образували
се от разместването на пластовете.
В живота на всички, отхвърлящи истината, има
моменти, в които съвестта
се пробужда, в
паметта изплуват мъчителни спомени за дела и лицемерни думи, а
душата се измъчва от разкаяние. Но какво са те в сравнение с
угризенията в деня, когато ще “нападне страхът като
опустошителна буря”, когато “бедствието... се
устреми
като вихрушка”! (Пр. 1:27). Онези, които искаха да убият Христос
и Неговия верен народ, сега виждат огряващата ги слава. В това
състояние на най-голям ужас чуват гласовете на светиите да
възкликват в радостни акорди: “Ето, Тоя е наш Бог! Чакахме Го и
Той ще ни спаси!” (Исая 25:9).
"в
една минута, в миг на око, при последната тръба; защото
тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние
ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече
в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие." 1
Коринтяни 15:52-53
|
Сред люлеенето на земята, блясъка на светкавиците и тътена на
гръмотевиците гласът на Божия Син извиква спящите светии.
Поглежда към гробовете на праведните, след това издига ръце към
небето и изрича: “Събудете се, събудете се, събудете се вие,
които спите в пръстта и станете!” По цялата дължина и ширина на
земята мъртвите ще чуят гласа; и които го чуят, ще оживеят.
Цялата земя ще кънти под стъпките на тази необикновено голяма
армия, хора от всички нации, племена, езици и народи. Те идват
от тъмнината на смъртта, облечени в безсмъртна слава, с
възклицанието: “О, смърте, где ти е победата? О, смърте, где ти
е жилото?” (1 Коринт. 15:55). Гласовете на живите праведни и на
възкръсналите светии се сливат в продължителен, радостен и
победен вик.
Всички излизат от гробовете си в ръста, с който са погребани.
Адам, застанал сред възкръсналото множество, е с необикновено
висока и величествена фигура, малко по-нисък от Божия Син. Той
представлява забележителна противоположност на хората от
по-късните поколения; само в това отношение може да се види
голямото израждане на човешката раса. Но всички възкръсват в
свежестта и силата на вечната младост. В началото човекът бе
сътворен по Божи образ не само по характер, но и по фигура и
външен вид. Грехът е обезобразил и почти е заличил божествения
образ, но Христос дойде, за да възстанови загубеното. Той ще
преобрази нашите опозорени, нищожни тела по подобие на Своето
славно тяло.
Смъртната, покварена и без прелест фигура,
опетнена от греха, сега става съвършена, красива и безсмъртна.
Всички пороци и деформации са оставени в гроба. Допуснати отново
до дървото на живота в загубения от толкова дълго време рай,
изкупените ще растат
(Малахия 4:2),
докато достигнат височината на човешката раса в първоначалната й
слава. И последните останали следи от проклятието на греха ще
бъдат премахнати и верните на Христос ще се явят в красотата на
Господа, нашия Бог, отразяващи в душа и тяло съвършения образ на
своя Господ. О, удивително изкупление!, за което е говорено
толкова много, на което са възлагани такива надежди, съзерцавано
с такова жадно очакване, но никога неразбрано напълно!
При прозвучаването на Божия глас живите праведни биват
преобразени внезапно, “в миг на око”, биват прославени и сега
стават безсмъртни; заедно с възкръсналите светии посрещат
Господа във въздуха. Ангели “ще съберат избраните Му, от
четирите ветрища, от края на земята до края на небето”. Малки
дечица биват поставени от тях в ръцете на майките им. Приятели,
разделени дълго от смъртта, се събират отново, за да не се
разделят никога вече. С радостни песни всички заедно се възнасят
нагоре към Божия град.
"Отче,
желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които
{Гръцки: Каквото.} си Ми дал, за да гледат Моята слава,
която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието
на света." Йоан 17:24 |
От
всяка страна на облачната колесница има крила, а под нея има
живи колела; и когато колесницата върви нагоре към новия
Ерусалим, колелата викат: “Свят”, и крилата, когато се движат,
викат: “Свят”, и свитата от ангели вика: “Свят, свят, свят e
Господ Бог всемогъщ”, а изкупените възкликват: “Алилуя!".
Преди влизането в Божия град Спасителят подарява на Своите
последователи
емблемите на победата и ги отличава със знаците на тяхното
царско положение. Блестящите редици заемат формата на отворен
четириъгълник около своя Цар. Фигурата Му се издига величествено
над светии и ангели и лицето Му блести и излъчва благосклонна
любов. Погледите на неизброимото множество от изкупени са впити
в Него. Всяко око наблюдава славата на Оня, чието лице “бе
погрозняло... повече от лицето на кой да е бил човек и образът
Му от образа на кой да е от човешките синове”. На главите на
победителите Исус със собствената Си ръка поставя короната на
славата, корона с личното “ново име” (Откр. 2:17) и с надписа:
“Свят на Господа!”. Във всяка ръка бива поставена палмата на
победата и блестяща арфа. След това, когато ръководещите ангели
дават тон, всяка ръка с изкусно умение се плъзга бързо по
струните, изтръгвайки сладка музика с богати, мелодични тонове.
Неизразимо блаженство разтърсва сърцата и всеки глас се издига в
благодарствена хвала: “На Този, Който ни люби и ни е развързал
от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил царство от
свещеници на Своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство
във вечни векове” (Откр. 1:5, 6).
"Блажени,
които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при
дървото на живота, и да влязат през портите на града."
Откровение 22:14
|
Пред изкупеното множество се намира светият град. Исус разтваря
широко бисерните порти и спасените от всички народи, пазили
истината, влизат вътре. Тук виждат Божия рай - дома на Адам от
времето на неговата невинност. След това се чува глас,
по-благозвучен от музиката, достигала някога до ухото на смъртен
човек, който казва: “Вашата борба свърши!” “Дойдете, вие,
благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас
от създанието на света."
Сега се изпълнява молитвата на Спасителя за Неговите ученици:
“Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми
дал...” Христос представя на Отец откупа на Своята кръв -
“непорочни в радост пред Своята слава” (Юда 24) и заявява: “Ето
аз и децата, които Ми даде” (ЦП). “Тези, които Ми даде, упазих”
(ЦП). О, чудеса на изкупителната любов! Какъв е възторгът и
блаженството на оня час, когато, гледайки изкупените безкрайният
Отец ще види Своя образ, когато дисхармонията на греха е
премахната, проклятието - отнето, и човешкото е отново в
хармония с Божественото!
С
неизразима любов Исус приветства с добре дошли Своите верни за
“радост на техния Господ”. Спасителят се радва, че в царството
на славата вижда душите, спасени чрез Неговите страдания и
унижение. Изкупените ще споделят тази радост, като видят сред
блажените спечелените за Христос чрез своите молитви и труд,
чрез жертвите, принесени с любов. Неизразима радост ще изпълва
сърцата им, когато събрани около величествения бял престол видят
онези, които са спечелени за Христос, а те от своя страна -
привлекли други, а другите - привлекли още много следващи. Сега
всички са доведени в мирното небе, слагат короните си в ръцете
на Исус и Го хвалят през безкрайните кръговрати на вечността.
ПРЕДИШНА | СЛЕДВАЩА |
|
 |
|